Колко вода губим, преди тя да стигне до нас?

Скритият път на водата от източника до чашата

Отваряме крана. Наливаме чаша вода. Пием.

Целият процес отнема няколко секунди и рядко се замисляме какво се е случило преди това.

Но водата, която достига до дома, офиса, хотела или производствената сграда, често е изминала дълъг път. Тя е била добита от природен източник, обработена, пречистена, съхранена, изпомпана и транспортирана през километри инфраструктура.

И по този път част от нея никога не достига до крайния потребител.

Това превръща един на пръв поглед прост въпрос — „Откъде идва водата ни?“ — в много по-интересен:

Колко от водата, която добиваме, всъщност успяваме да използваме?

Водата не започва своя път от крана

Съвременните градове разчитат основно на централизирани системи за водоснабдяване.

Водата се добива от повърхностни или подземни източници, преминава през необходимата обработка и след това навлиза във водоснабдителната мрежа.

Оттам започва нейното пътуване към милиони различни точки на потребление.

• Домове
• Офиси
• Хотели
• Болници
• Училища
• Производствени предприятия

На теория системата изглежда проста.

На практика обаче между водоизточника и чашата има огромна инфраструктура — тръбопроводи, резервоари, помпени станции, измервателни системи и съоръжения, които трябва постоянно да бъдат поддържани.

И точно в тази инфраструктура възниква един от големите проблеми на съвременното водоснабдяване.

В Европа почти една трета от водата за обществено водоснабдяване се губи

Според Европейската агенция по околна среда приблизително 33% от водата, добита за обществено водоснабдяване в ЕС, се губи, преди да достигне до реалните потребители. В страни като България, Хърватия и Италия загубите надхвърлят 40%.

Причините могат да бъдат различни:

• течове;
• аварии;
• остаряла инфраструктура;
• неточно измерване;
• нерегламентирано потребление;
• технически загуби при преноса.

Затова в сектора често се използва понятието non-revenue water — вода, която е постъпила във водоснабдителната система, но в крайна сметка не се отчита като платено потребление.

Не всичко в тази категория представлява буквално изтекла в земята вода. Част от нея може да бъде свързана с измервателни неточности или разрешено, но нефактурирано потребление.

Но значителна част представлява именно реална физическа загуба на ресурс по време на неговия транспорт.

А как изглежда ситуацията в България?

Данните на Националния статистически институт за 2024 г. дават особено добра представа за мащаба на проблема.

През годината във водоснабдителните системи на страната са постъпили около 876,6 млн. кубични метра вода.

От тях общото потребление — фактурирано и нефактурирано — е приблизително 382,1 млн. кубични метра.

Отчетените общи загуби възлизат на около 494,4 млн. кубични метра, от които близо 425 млн. кубични метра са загуби при транспорта на водата.

Това означава, че общите отчетени загуби представляват приблизително 56% от водата, постъпила в системата.

Само физическите загуби при транспорта са близо до половината от постъпилата вода.

За сравнение, през същата година до българските домакинства са доставени около 260,3 млн. кубични метра вода.

Мащабът става още по-ясен, когато сравним тези две числа.

Количеството вода, загубено само по време на транспорта, е значително по-голямо от цялото количество вода, доставено на домакинствата в България през годината.

Загубената вода не е само загубена вода

Това е съществената част от проблема.

Когато вода бъде добита, обработена и изпомпана в системата, за нея вече са използвани други ресурси.

• Енергия
• Инфраструктура
• Оборудване
• Химични и технологични процеси
• Работна сила
• Поддръжка

Ако тази вода се загуби преди да достигне до потребителя, не губим само самата вода.

Губим и част от ресурсите, използвани, за да бъде тя добита, обработена и транспортирана.

Точно затова намаляването на течовете вече е важен елемент от европейската политика за по-устойчиво управление на водните ресурси. Новата европейска рамка за питейната вода включва изисквания за оценяване на нивата на загубите и мерки за тяхното намаляване.

А когато водата идва в бутилка?

При бутилираната вода пътят изглежда различно, но също има своя инфраструктура.

• Водата трябва да бъде добита.
• Обработена според съответния процес.
• Бутилирана.
• Опакована.
• Палетизирана.
• Транспортирана.
• Складирана.
• Доставена до магазин, ресторант, хотел или офис.

Често след това трябва да бъде охладена и отново преместена до точката, в която реално ще бъде консумирана.

След употребата остава още една част от веригата — опаковката.

Пластмасова или стъклена бутилка, капачка, етикет, транспортна опаковка и логистика за управление на отпадъка.

Затова цената на водата не може винаги да бъде измервана единствено чрез цената на един литър.

Зад него стои цяла система.

Водата е един от малкото ресурси, които ежедневно транспортираме в огромни количества

Тук се появява един интересен парадокс.

Водата съществува естествено около нас в различни форми.

Но за да я използваме, традиционният модел в голяма степен разчита на това тя да бъде добита на едно място и пренесена до друго.

Този модел е основата на съвременната цивилизация и няма да изчезне.

Но развитието на технологиите поставя друг въпрос:

Трябва ли всяка вода, която използваме, непременно да бъде транспортирана отдалеч?

От централизирано към локално производство

Подобна промяна вече наблюдаваме в други сфери.

В продължение на десетилетия електроенергията се произвеждаше почти изцяло в големи централизирани централи и след това се доставяше до потребителите.

Днес една сграда може да разполага със соларни панели, системи за съхранение на енергия и технологии за управление на собственото си потребление.

Тя остава свързана с електрическата инфраструктура, но едновременно с това може да произвежда част от ресурса локално.

Подобна концепция започва да се развива и при водата.

• Събиране на дъждовна вода
• Повторно използване на определени водни потоци
• Пречистване на място
• Обезсоляване в подходящи региони
• И производство на вода от атмосферната влага

Ами ако част от водата изобщо не трябва да пътува?

Въздухът около нас съдържа водни пари.

Тяхното количество варира в зависимост от температурата, относителната влажност и климатичните условия, но влагата присъства в атмосферата практически навсякъде.

Atmospheric Water Generation, или AWG, използва именно този ресурс.

Системата засмуква въздух и чрез контролирано охлаждане създава условия, при които част от съдържащата се в него водна пара кондензира.

След това получената вода преминава през последователни етапи на обработка и филтрация според конкретната система.

Резултатът е принципно различен модел: вместо готовата вода да бъде транспортирана до мястото на употреба, тя се генерира там, където е необходима.

Повече за процеса може да прочетете в Как работи атмосферният воден генератор.

Какво променя това?

Локалното генериране на вода не означава непременно замяна на традиционната водоснабдителна инфраструктура.

И не е необходимо да го разглеждаме по този начин.

Много по-интересна е възможността за диверсификация на водоизточниците.

Един офис може да използва водопроводната мрежа и едновременно с това да генерира питейна вода на място.

Хотел може да намали зависимостта си от доставки на бутилирана вода.

Отдалечен обект може да получи допълнителен източник там, където традиционната инфраструктура е ограничена.

Предприятие може да включи локалното производство на вода като част от по-широка стратегия за водна устойчивост.

Това не премахва водната инфраструктура.

Добавя още една възможност към нея.

От въздуха до чашата

Именно върху този принцип работят системите Cup of Air.

Те използват влагата в атмосферния въздух като локален воден ресурс и позволяват водата да бъде генерирана близо до точката, в която ще бъде използвана.

Без необходимост всяка бутилка да бъде предварително произведена, транспортирана и складирана.

Без необходимост готовата вода да измине десетки или стотици километри, преди да достигне до човека, който ще я изпие.

Това променя не просто начина, по който получаваме вода.

Променя начина, по който мислим за нейния източник.

Бъдещето на водата вероятно няма да бъде само един водоизточник

Водните системи на бъдещето вероятно няма да разчитат на едно универсално решение.

Традиционните водоизточници ще останат критично важни.

Но до тях все по-често ще застават нови технологии — интелигентно управление на мрежите, намаляване на течовете, повторна употреба на вода, събиране на дъждовна вода, обезсоляване и производство на вода от атмосферната влага.

Причината е проста.

Водата е твърде ценен ресурс, за да мислим само за това как да добиваме повече.

Все по-важният въпрос е:

Как да губим по-малко, да транспортираме по-разумно и да произвеждаме част от необходимото там, където действително го използваме?

Може би следващата голяма промяна във водния сектор няма да бъде откриването на нов водоизточник.

Може би ще бъде осъзнаването, че един от тях винаги е бил около нас.

Във въздуха.