Микропластмаса в бутилираната вода

Бутилираната вода изглежда като един от най-контролираните продукти, които купуваме – прозрачна, запечатана и защитена от външната среда.

Но през последните години все повече изследвания откриват микропластмаси и нанопластмаси в бутилираната вода.

Колко са? Откъде идват? И най-важното – знаем ли дали са опасни?

Ето какво показва науката към 2026 г.

1. До 240 000 пластмасови частици в литър?

През 2024 г. изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), използва нова технология за откриване на изключително малки пластмасови частици.

В анализираните проби учените откриват средно около 240 000 откриваеми пластмасови частици на литър бутилирана вода, приблизително 90% от които са нанопластмаси. (nih.gov)

Защо предишните изследвания са откривали значително по-малко?

Не защото пластмасата внезапно се е увеличила, а защото новите технологии могат да откриват много по-малки частици, които преди практически са оставали невидими.

Важно уточнение: това не означава, че всяка бутилка вода съдържа точно 240 000 частици. Резултатът се отнася за конкретните анализирани проби и методология.

2. Откъде идва микропластмасата?

Самата PET бутилка е един възможен източник, но не е единственият.

Частици могат да попаднат във водата от бутилката, капачката и процесите по производство и бутилиране.

Особено интересна е капачката. При нейното отваряне и затваряне се създава механично триене между пластмасовите повърхности. Научни изследвания показват, че това може да бъде източник на микропластмасови частици. (pubs.acs.org)

Така се появява един важен въпрос, който рядко си задаваме:

Не само каква вода пием, а през какво е преминала тя, преди да стигне до чашата ни?

3. Опасна ли е микропластмасата във водата?

Тук трябва да бъдем много точни.

Науката потвърждава наличието на микропластмаси и нанопластмаси в питейната вода, но все още няма достатъчно данни, за да се определи точно какъв е дългосрочният здравен риск при реалните нива на човешка експозиция.

Световната здравна организация подчертава именно тези пропуски в знанията и необходимостта от допълнителни качествени изследвания. (who.int)

Следователно не е коректно да кажем:

„Бутилираната вода е опасна.“

Но вече е коректно да кажем:

„Пластмасови частици се откриват в бутилираната вода и науката активно изследва какво означава продължителната ни експозиция към тях.“

Тази разлика е важна.

4. Само бутилираната вода ли съдържа микропластмаси?

Не.

Микропластмаси са откривани и в чешмяна вода, храни, въздух и домашен прах. WHO потвърждава наличието им в различни водоизточници. (who.int)

Затова отказът от пластмасови бутилки не може напълно да премахне човешката експозиция.

Но може да елиминира един ненужен контакт между питейната вода и пластмасовата опаковка.

5. Европа вече следи темата

Микропластмасите вече са част и от европейския разговор за качеството на питейната вода.

През 2024 г. Европейската комисия прие хармонизирана методология за измерването им във вода за човешка консумация. Целта е резултатите от различните лаборатории да могат да бъдат сравнявани по-надеждно. (joint-research-centre.ec.europa.eu)

Това означава, че през следващите години вероятно ще разполагаме с много по-добра картина за микропластмасата в питейната вода в Европа.

Какво можем да направим още днес?

Няма причина за паника. Има причина за информиран избор.

Можем да ограничим употребата на еднократни пластмасови бутилки, да не ги оставяме на силна топлина или директно слънце, да използваме подходящи многократни съдове и да обръщаме повече внимание на произхода, филтрацията и начина на съхранение на водата.

И тук стигаме до един по-голям въпрос.

Ами ако водата не трябва да пътува до нас в пластмасова бутилка?

Обичайният модел е:

водоизточник → обработка → бутилиране → транспорт → склад → магазин или офис → потребител → пластмасов отпадък.

Но вече съществуват технологии, които позволяват водата да бъде произвеждана там, където ще бъде консумирана.

Атмосферните водни генератори използват влагата във въздуха, кондензират я и обработват получената вода.

При Cup of Air процесът включва многостепенна филтрация и UV стерилизация.

Това не означава, че трябва да твърдим, че атмосферната вода е „магически чиста“ или че никога не може да съдържа микрочастици. Качеството на всяка вода зависи от технологията, поддръжката и контрола.

Предимството е друго:

питейната вода може да бъде произведена локално, без необходимост готовата вода да бъде бутилирана, транспортирана и съхранявана в еднократни пластмасови бутилки.

Може би затова въпросът на бъдещето няма да бъде само:

„Коя бутилирана вода да избера?“

„Можем ли да получаваме качествена питейна вода с по-малка зависимост от пластмасовата бутилка?“

Точно оттук започва идеята на Cup of Air – вода, произведена там, където е необходима.